Нямах представа, колко пристрастяващо е: Пътуване през болката
Приемах OxyContin, хероин, а накрая и метамфетамини, тъй като беше по-евтино и опиатите към този момент не бяха задоволителни. Моят съквартирант ме изгони и аз го одобрих като опция да изчезна изцяло. Това е частта, в която става объркващо, където би трябвало да се движа над себе си, с цел да опиша историята. Не мога да се изкача задоволително високо, с цел да придобия визия за личното си държание, тъй като съм вързан за ужаса от него и той продължава да ме дърпа назад надолу в пропаст, черна от страдание.
Това споделя наркозависимият Крис Денис пред Voice of America (VOA) .
Първият път, когато ме арестуваха, вървях по улицата в 3 сутринта, един служител на реда ме спря и реши, че съм надрусан, претърси раницата ми. Няколко месеца по-късно една другарка ме откри в безсъзнание. Тя се обади на 911. Парамедиците съумяха да ме разсънят, само че ченге стоеше до мен, с цел да ме претърси. Отново ме арестуваха за владеене на наркотични субстанции, споделя Крис.
Органите на реда ми бяха повдигнали няколко обвинявания, всички в закононарушения, случили се преди три години и по-рано, показва той.
“Бях в пандиза малко повече от шест месеца. Изпитвам безпокойствие, когато отида в съда или приказвам с някой, който има нещо общо със съда. Знаете ли, би трябвало да наподобявам доста професионално, би трябвало да наподобявам изтрезнял ”, разяснява Крис.
Обичам да се явявам в съда рано, с цел да наподобявам ненапълно представително, добавя той.
“Израснах в християнска деноминация, обичайки Доли Партън и публичната библиотека, в жилищните планове на Елдорадо, Илинойс, град с население под 4000 души. На 14 години избягах от у дома. На 17 срещнах майката на моя наследник. Бях още младеж, когато той се роди ”, споделя Крис.
Той разяснява пред VOA , че е напуснал гимназия, само че е получил документ за общо обучение. “Бях първият човек в фамилията ми, който отиде в лицей ”, споделя Крис.
Докато бях студент, доктор ми предписа хидрокодон за плеврит. Състоянието причиняваше пронизваща болежка в белия ми дроб всякога, когато си поемах въздух. Приемах болкоуспокояващи съвсем година. Нямах визия, какви ще са дълготрайните резултати от приема на успокоителни, показва Крис.
Нямах визия, какъв брой пристрастяващо е. Това, което знаех на първо място друго, беше, че когато вземах болкоуспокояващи, се усещах в действителност добре. Те унищожиха тъгата, която ме преследва от детството ми. Никога не бях чувствал тежестта на личната си меланхолия, до момента в който не получих опция да живея без нея, добавя той.
Повече по тематиката гледайте във видеото.
Това споделя наркозависимият Крис Денис пред Voice of America (VOA) .
Първият път, когато ме арестуваха, вървях по улицата в 3 сутринта, един служител на реда ме спря и реши, че съм надрусан, претърси раницата ми. Няколко месеца по-късно една другарка ме откри в безсъзнание. Тя се обади на 911. Парамедиците съумяха да ме разсънят, само че ченге стоеше до мен, с цел да ме претърси. Отново ме арестуваха за владеене на наркотични субстанции, споделя Крис.
Органите на реда ми бяха повдигнали няколко обвинявания, всички в закононарушения, случили се преди три години и по-рано, показва той.
“Бях в пандиза малко повече от шест месеца. Изпитвам безпокойствие, когато отида в съда или приказвам с някой, който има нещо общо със съда. Знаете ли, би трябвало да наподобявам доста професионално, би трябвало да наподобявам изтрезнял ”, разяснява Крис.
Обичам да се явявам в съда рано, с цел да наподобявам ненапълно представително, добавя той.
“Израснах в християнска деноминация, обичайки Доли Партън и публичната библиотека, в жилищните планове на Елдорадо, Илинойс, град с население под 4000 души. На 14 години избягах от у дома. На 17 срещнах майката на моя наследник. Бях още младеж, когато той се роди ”, споделя Крис.
Той разяснява пред VOA , че е напуснал гимназия, само че е получил документ за общо обучение. “Бях първият човек в фамилията ми, който отиде в лицей ”, споделя Крис.
Докато бях студент, доктор ми предписа хидрокодон за плеврит. Състоянието причиняваше пронизваща болежка в белия ми дроб всякога, когато си поемах въздух. Приемах болкоуспокояващи съвсем година. Нямах визия, какви ще са дълготрайните резултати от приема на успокоителни, показва Крис.
Нямах визия, какъв брой пристрастяващо е. Това, което знаех на първо място друго, беше, че когато вземах болкоуспокояващи, се усещах в действителност добре. Те унищожиха тъгата, която ме преследва от детството ми. Никога не бях чувствал тежестта на личната си меланхолия, до момента в който не получих опция да живея без нея, добавя той.
Повече по тематиката гледайте във видеото.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ